Успехът в Холивуд рядко е права линия. Най-често той е поредица от откази, заложени вещи и моменти на абсолютно отчаяние, в които разликата между пълния анонимник и бъдещата легенда се свежда до едно-единствено решение – да не се откажеш днес.
Зад всеки велик актьор, когото днес приемаме за даденост, стои история, която звучи по-невероятно от филмите, донесли им „Оскар“. Ето как три от най-големите икони на киното пренаписаха съдбата си, когато всички карти бяха срещу тях.
Силвестър Сталоун – Залогът на един аутсайдер
В началото на 70-те години Силвестър Сталоун е дефиницията за провал. С актьорски съединителен дефект на лицето (резултат от усложнение при раждането) и банкова сметка, в която има точно 106 долара, той стига дотам, че продава кучето си Буткис за 40 долара пред магазин за хранителни стоки, защото няма с какво да го храни.
Всичко се променя, когато гледа боксов мач между Мохамед Али и Чък Уепнър. Вдъхновен, Слай сяда и за 20 часа написва сценария за „Роки“. Когато го предлага на продуцентите, те усещат потенциала и му предлагат 350 000 долара за правата (огромна сума за времето си). Условието им обаче е ролята да бъде изиграна от утвърдена звезда като Раян О’Нийл или Бърт Рейнолдс.
Сталоун отказва. Той настоява самият той да изиграе Роки Балбоа. Продуцентите отстъпват, но намаляват бюджета драстично и му плащат минимална ставка. Първото нещо, което Слай прави с парите, е да откупи обратно кучето си (което впоследствие участва във филма). „Роки“ печели три награди „Оскар“, включително за най-добър филм, и превръща човека, когото никой не искаше да чуе, в символ на американската мечта.
Харисън Форд – Дърводелецът, който извая галактика
На 30 години Харисън Форд е разочарован актьор с епизодични, незапомнящи се роли, който едва издържа семейството си. За да оцелее, той взима радикално решение – самообучава се за дърводелец от книги в библиотеката и започва да прави мебели за холивудския елит.
Това решение се оказва неговият златен билет. Благодарение на новата си професия той се запознава с младия режисьор Джордж Лукас, за когото изработва шкафове. Лукас му дава малка роля в „Американски графити“, но истинският обрат идва няколко години по-дневен ред, когато Лукас подготвя мащабен научен фантастичен проект – „Междувестни войни“.
Форд не е поканен на кастинг за ролята на Хан Соло. Лукас го наема просто да монтира врата в офиса, където се провеждат прослушванията, и го моли да чете репликите на контрабандиста, за да помага на другите актьори. Но присъствието, циничният чар и естествената харизма на Форд, докато просто „помага“, засенчват всеки един от кандидатите. Лукас осъзнава, че човекът, когото търси, държи чук в ръката си пред него.
Мерил Стрийп – Когато „грозната“ стана най-великата
През 1976 година Мерил Стрийп е млада театрална актриса в Ню Йорк. Синът на легендарния продуцент Дино Де Лаурентис я забелязва в пиеса и я кани на кастинг за главната женска роля в мащабния римейк на „Кинг Конг“.
Когато влиза в лъскавия офис на продуцента, Де Лаурентис поглежда към сина си и казва на италиански, без да подозира, че Стрийп разбира езика: „Защо ми водиш това грозно нещо?“.
Вместо да се разплаче или да си тръгне засрамена, Стрийп го поглежда право в очите и му отговаря на чист италиански: „ Съжалявам, че не съм достатъчно красива за Кинг Конг, но това е просто едно мнение в море от мнения“. Ролята отива при Джесика Ланг, но този момент калява Стрийп. Тя отказва да позволи на холивудските стандарти за повърхностна красота да дефинират стойността ѝ. Днес, с рекордните си 21 номинации за „Оскар“, тя е живото доказателство, че истинският талант не се нуждае от одобрението на мъже в скъпи костюми.
Всяка една от тези легенди доказва, че Холивуд не открива звезди – той просто се предава пред онези, които отказват да угаснат.
Leave a Comment